Детайл от подова мозайка на късноантичната сграда „Ирини“
във Филипопол (съвременен Пловдив), ІV в.
Подлез на бул. „Цар Борис ІІІ“ при пресечката с ул. „Патриарх Евтимий” в Пловдив, Общински институт „Старинен Пловдив”
Фотография: Антон Чалъков. Изображението се публикува със съгласието на Общински институт „Старинен Пловдив“
Тази късноантична мозайка, подобно на предишните две в настоящата изложба, е открита по време на спасителни проучвания през 80-те години на ХХ в. в Пловдив. За разлика от тях, тя се намира in situ в подлез, който е запазил автентична антична улица и останките на сгради покрай нея. Сградата, в която се намира изложената мозайка, е била голяма и богата градска резиденция с многоцветни подови мозайки във всички разкрити помещения. Датира от втората половина на IV в. и е позната с името „Ирини“, поради надписа на гръцки – EIPHNH в емблема с портретно изображение на жена (Ирини е древногръцката богиня на мира и благоденствието) върху подова мозайка в залата за пиршества (triclinium). След приключване на археологическото проучване на обекта е осъществена мащабна кампания за консервиране и експониране in situ (на място) на археологическите структури, в която представителната част на сграда „Ирини“ е обособена като самостоятелна зала, за да се осигурят условия за съхранение и експониране на разкритите мозайки. Обектът се управлява от Общински институт „Старинен Пловдив“ и е част от серийната културна ценност „Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, римска провинция Тракия“ заедно с „Епископската базилика” и „Малката базилика“, вписани през 2018 г. в Индикативния списък на ЮНЕСКО за значими природни и културни обекти.
НАУЧИ ПОВЕЧЕ ЗА КЪСНАТА АНТИЧНОСТ (ІV - VІІ В.) НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ
Късната античност започва в края на ІІІ – началото на ІV в. Тя е време на силни политически, социални и културни трансформации в римското общество. В началото на този период император Константин (306 – 337 г.) легализира християнството, което скоро се превръща в доминираща религия на римския свят и премества столицата от хилядолетния Рим на брега на Босфора в преименувания на негово име Константинопол (днешен Истанбул). В края на същия този век империята се разделя безвъзвратно на източна и западна половина. Източната, със столица Константинопол, продължава своето съществуване чак до 1453 г. и е известна като Византия. Късната античност е и периодът, през който множество народи в Евразия се преместват, понякога на хиляди километри, в търсене на по-добри условия за живот или в опит да избегнат опасностите на политическите и природните катаклизми. Това е т.нар. Велико преселение на народите, което не подминава и територията на съвременна България. Бидейки в хинтерланда на новата столица, нейната територия, въпреки многобройните нашествия на преселващите се народи, поне до края на VІ в. и началото на VІІ в. е неизменна част от ранновизантийската или късноантичната цивилизация. Това се променя през VІІ в., когато българите в съюз със славяните създават в Долнодунавския басейн средновековната българска държава, призната окончателно след победата над Византия през 681 г.
Общински институт „Старинен Пловдив“
Общинският институт „Старинен Пловдив“ е създаден 2004 г. като общински културен институт, с цел опазване и закрила на движими и недвижими културни ценности, предоставени за управление на ОИ „Старинен Пловдив“. Институтът изпълнява общинската политика за защита и развитие на културното наследство в съответствие с принципите на националната културна политика и местните традиции.
