Моменти от международни проекти с българско участие за консервация и реставрация на антични мозайки в Стоби

Столицата на късноримската и ранновизантийска провинция Македония Секунда, днес е един от най-добре запазените археологически обекти в Република Северна Македония и на Балканите. До момента в него са разкрити 26 значими антични сгради от периода I – VI в. и близо 1560 кв. м цели или частично запазени подови мозайки. Проучванията тук започват през 1918 г. по време на Първата световна война. Мястото е било част от зоната, окупирана от българската армия и нейните съюзници от Германия и Австро-Унгария. Ето защо първите научни доклади дължим на изследователи от тези държави. От 1919 г. районът става част от Кралството на сърби, хървати и словенци, по-късно Югославия, и проучванията са продължени от Народния музей в Белград, където днес се намира богата колекция от артефакти, открити в Стоби между двете световни войни. От 50-те години на ХХ в. проучванията на античния град са ръководени от различни местни институции, като временно към тях се присъединяват и международни екипи. През 2009 г. обектът преминава към новооснования Национален институт Стоби, който поема грижата за неговото проучване, опазване и управление.

От 2012 г. една българска организация, фондация „Балканско наследство“, активно и непрекъснато партнира на Национален институт Стоби, Република Северна Македония в областта на консервацията и реставрацията на античните мозайки. Двустранното сътрудничество се изразява в ежегодното провеждане на съвместна школа и проекти за консервация и реставрация. В периода 2019 – 2021 г. двете организации заедно с екип международни специалисти разработват благодарение на финансиране от Фондация Дж. М. Каплан (САЩ) генерален план за консервация на археологическия резерват, който очертава насоките за поетапната консервация на разкритите антични и късноантични сгради и мозайки. Българският принос в опазването на Стоби продължава и чрез последвалия проект за консервацията на една от най-представителните антични сгради с мозайки на негова територия, т. нар. „Теодосиански дворец“ (с обща площ от 1300 кв. м.). Заслужава да се отбележи, че през 2023 г. в процеса на консервационната работа е разкрита непозната до този момент подова мозайка с фигурално изображение. Високата ѝ художествена стойност има потенциал да я превърне в един от символите на античния град.