Стенна интериорна мозайка „Айнщайн“,

Впоследната година на социалистическия период в България, 1989 г., във фоайето на Физическия факултет на Софийския университет са създадени мозаечните пана „Физика 1“ и „Физика 2“ от Ружко Челебиев и „Айнщайн“ от Тома Върбанов. Тези наситени с визуални елементи пана създават у зрителя усещане за динамика. Те носят особеностите на монументалното изкуство от 80-те години на ХХ век – период, в който доминира асоциативното начало в живописта и мозайката. 

Мозайката на Тома Върбанов се концентрира върху образа на знаменития физик Алберт Айнщайн. Колоритът е премерен. Стилистиката е ориентирана към образно смислови натрупвания и смесване на гледни точки и символи. Трактовката на портрета на Айнщайн е детайлна и лесна за визуално разпознаване. В останалата част на паното са съчетани различни геометрични абстрактни сегменти. Колоритът е в хармония с този на другите две мозаечни пана, като заедно трите мозайки се вписват дискретно в интериорното решение на университетския корпус.

Другите две пана в съседство, озаглавени „Физика“, имат сходна композиционна структура. В центъра е разположен основен мотив, свързан с природо-математическото естество на физиката и астрономията. Идеята за кръговрата и цикличността, независимо дали става въпрос за древност или съвременност, е интегрирана в използването на вписани окръжности, които се свързват с вечността и кръговрата. Около централната зона са разположени разнообразни детайли, свързани директно или чрез асоциативни препратки с физичните закони и принципи. Ружко Челебиев изгражда мозайките с изключително внимание към детайла, с присъщите за своя стил композиционна и колоритна лаконичност и хармоничност. Като цветово решение подборът се свежда до гама в сиво, зелено и охра. Бялото и черното се използват за акцент. Пространствената среда в мозайките е напълно условна.