Детайл от стенна интериорна мозайка „Историческият полет на родината“,
1979 г., автори Дечко Узунов и Григор Спиридонов
Национален исторически музей, София
Фотография: Антон Чалъков. Изображението се публикува със съгласието на Национален исторически музей.
Темата на мозайката „Историческият полет на родината“ на художниците Дечко Узунов и Григор Спиридонов в Националния исторически музей е ориентирана към историческото минало и настояще на България, пречупени през типичните за периода на късния социализъм образи и метафорични послания. Мащабът е едър, а цветовата гама е монохромна: жълто, сиво, бяло и черно. Изображенията от ляво надясно представят: мъжка фигура с фес, олицетворяваща образа на османския поробител, и група фигури с наведени глави. Диагонално, в посока от ляво надясно, в централната зона е изобразена една характерна за социалистическото изкуство човешка фигура в полет, символизираща прогреса и възхода. В централната зона са разположени скърбящи жени, предвождани от благославящ просветител, носещ пламъка на надеждата. В крайно дясно група от фигури се отправя по пътя на промяната и се възражда за ново начало – художниците пресъздават този мотив чрез образа на птицата феникс.
Мащабът, тематиката и пестеливата цветова гама придават тържественост на мозайката предвид архитектурната среда, в която се помещава. Тя заема цяла стена в централното фоайе-амфитеатър на настоящия Национален исторически музей в София и изисква дистанция, за да бъде възприета от зрителя. Създадена е по времето, когато сградата е служила за представителни държавни нужди и е била известна като Дом 1 на правителствената резиденция „Бояна“. Резиденцията е архитектурно-парков комплекс с представителни функции, построен през 1974 г. за Държавния съвет на Народна република България. През социалистическия период тя е с ограничен достъп и е използвана за провеждане на срещи на високо равнище. Архитектурата на комплекса съчетава елементи от популярния през 70-те години на ХХ век модернизъм с „традиционни национални елементи“, като стрехи, еркери, дървени тавани с дърворезба и множество художествени детайли и декоративни елементи.
Национален исторически музей
Националният исторически музей е създаден през 1973 г. Неговото местоположение се променя неколкократно преди 2000 г., когато музеят окончателно е преместен в бившия Дом 1 на държавната резиденция Бояна. Музеят притежава близо 650 000 културни ценности от всички исторически епохи, свързани с историята на България и българските земи. Негови филиали са Боянската църква (обект на ЮНЕСКО), Земенският манастир и корабът „Радецки“ в Козлодуй.
НАУЧИ ПОВЕЧЕ ЗА РОЛЯТА НА МОНУМЕНТАЛНОТО ИЗКУСТВО В ПРОПАГАНДАТА ПРЕЗ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ПЕРИОД В БЪЛГАРИЯ (1944 – 1989 г.)
Пропагандната функция е априорно присъща на монументалните изкуства. Това е изключително видно в държавите с тоталитарна власт през ХХ в. В периода на социализма, 1944 – 1989, в България появата на голям брой стенно-монументални произведения (мозайки, стенописи, сграфито, керамика) се обвързва със същностните им функции – пропагандаторска (идеологическа; възпитателна; дидактична), образователна, социално-организационна, естетическа, комуникативна. От края на 50-те години на ХХ в. държавата инвестира много средства в декориране на големи обществени сгради и площи. Чрез политиката да се създава „официално изкуство“, държавата и комунистическата партия (де факто слети в едно) укрепват своя властови ресурс и използват изкуството като средство за национална и идеологическа пропаганда. Не са случайни темите, които се интерпретират, с цел изграждане на респект, подчинение, утвърждаване на стабилност, естетически (макар и режисирани) критерии. Границите, очертани от спецификата на пропагандата, варират през различните десетилетия. През 60-те години на ХХ в. постепенно започва изграждане на механизми за поръчка и изпълнение на монументални творби. През 70-те години на ХХ в. държавната и партийната власт поемат контрол върху монументалните изкуства и голяма част от произведенията се превръщат в официално изкуство. Във време, когато идеологическият натиск е най-силен, пропагандата се превръща в двигател на компенсаторен механизъм. Така се появяват абстрактни монументални творби, в които едни художници „се крият“ зад спецификата на материала и архитектурната среда, а други правят компромис с темата в името на свобода на изразните средства. През 80-те години на ХХ в. идеологията на социализма и комунизма използва всякакви средства, за да укрепи влиянието си. Тогава се създават най-големите монументални ансамбли в страната, а за оформлението им са използвани скъпи материали – мрамори, гранити, смалт и злато. Все по-голяма популярност печелят техники, откликващи на нарасналите изисквания за показност, пищност и колоритно богатство. Пропагандата постепенно отстъпва на експресия, динамика, на сложни композиционни решения и асоциативни натрупвания, пространствена динамика и експерименти. Заслужава да се отбележи, че през целия период функционират различни механизми за държавна и партийна цензура в областта на изкуството.
