Мозаечна икона на Св. Богородица Одигитрия

от Хераклея Тракийска (днешен Ерейли, обл. Текирдаг, Турция), ХIV в.

Мозаечна икона на Богородица Одигитрия (ХIII-ХIV в.) от църквата “Св. Георги” във византийския град Хераклея Понтика град Ерегли, Турция, съхранявана в НАИМ-БАН. Фотография: Антон Чалъков

Национален археологически институт с музей – БАН

Фотография: Миглена Райковска. Изображението е предоставено за нуждите на настоящата изложба от Националния археологически институт с музей – БАН със съгласието на автора

Мозаечната иконата с образа на Света Богородица Одигитрия (Пътеводителка) е изключителен образец на късновизантийското палеологово изкуство. Мозайката от тесери от естествени камъни и цветен, златен и сребърен смалт е положена върху дървена основа с размери 104,5 х 80,7 см. Смята се, че е изработена от константинополско ателие, като реплика на почитаната икона на Света Богородица от манастира Одегон. Датира се от различни учени в късния ХІІІ – ранния ХІV в. Принадлежала е на църквата „Св. Георги“ в средновековния митрополитски град на брега на Мраморно море Хераклея/Ираклия (днешен Ерейли в Турция).

По време на Първата балканска война (1912 – 1913г.), в която Османската империя се отбранява срещу България, Сърбия, Гърция и Черна гора, градът е окупиран от българската армия. В нея служат и редица български учени, чиято мисия е била да документират и опазят културното наследство,застрашено, по тяхна преценка, от унищожение. Така иконата постъпва в Народния музей в София скоро след войната, където е реставрирана.

Между 1912 и 1922 г. Османската империя води 4 войни срещу християнски държави и настроенията на местното мюсюлманско население не е в полза на християнското наследство. На редица места в империята то е осквернено, вандализирано или унищожено. Такава е съдбата и на църквата в Ерейли, която днес не съществува. Заслужава да се спомене фактът, че в българските военни и научни архиви се пазят документи, създадени от военните фотографи или учени по време на Балканските войни относно археологически и исторически паметници от Източна Тракия, които днес не съществуват.

Национален археологически институт с музей към БАН (НАИМ)

Националният археологически институт с музей при БАН работи върху цялостното изследване на материалната култура на племената и народите, населявали днешните български земи от праисторията до ХVІІІ в. Той е национален център и координатор на всички теренни археологически проучвания в България, а археологическият музей, основан през 1892 г., е най-големият в страната. Експозицията на музея се намира в сграда на бивша османска джамия от ХV век, трансформирана за нуждите му в началото на ХХ в.