Детайл от стенна интериорна мозайка „Пощенски гълъби“,
1977 г., автор Георги Божилов – Слона
Централната поща, Пловдив
Фотография: Антон Чалъков
Мозаечното изкуство в България претърпява разцвет в периода между 60-те и 80-те години на ХХ в. Типичен представител на мозайките от това време е произведението на Георги Божилов – Слона, създадено през 1977 г., за да украси вътрешното фоайе на Централната поща в Пловдив. То представлява декоративна композиция със стилизирани фигури на гълъби. Повърхността на мозайката е пластична, а изграждането на пластиката следва принципите на сграфитото, като градира от тъмно към светло, т.е. – тъмните тонове са най-ниски, с градация на релефа от 1,5 – 2 см. се преминава към светлите тонове. Авторът показва добро разбиране на технологията и техниката на мозайката, съобразявайки стилизацията на фигурите и оформящите се цветни петна. Могат да бъдат разграничени техниките, използвани в реденето на фона и фигурите. Фонът е изграден в техника opus segmentatum със сравнително едри тесери с неправилна форма и размери, вариращи от 2,5 до 8 см. Фигурите са изпълнени в техника opus tessellatum със сравнително едри, правилно оформени тесери от естествен камък в пет цвята – черно, бяло (мрамор и бял варовик), охра, светлозелено и по-тъмно зелено. Мозайката е редена на място, чрез т.нар. директен метод.
НАУЧИ ПОВЕЧЕ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ В ЕПОХАТА НА СОЦИАЛИЗМА (1944 – 1989 г.)
През 1944 г. България, като съюзник на Оста във Втората световна война, е окупирана от Съветската армия, която на 9 септември подкрепя държавния преврат, осъществен от леви формации и прокомунистическото партизанско движение. След края на войната, в резултат на репресиите и „съветизацията“ страната се превръща в един от съветските сателити в Източна Европа. България е обявена за република след дирижиран референдум през 1946 г., а следващите години е превърната в типична тоталитарна държава, доминирана от комунистическата партия, подобно на СССР. След почти тотална национализация на земеделските земи и индустриалната и едрата градска собственост, икономиката е преобразувана от пазарна в държавно планирана. Генерален секретар на БКП и впоследствие държавен глава от 50-те години на ХХ в. до самия край на социалистическия режим в България през 1989 г. е Тодор Живков.
Въпреки че репресивната социалистическа власт и цензурата ограничават връзката на България със свободния свят, страната се развива в сферата на изкуството и културата в унисон с останалите социалистически държави в Източна Европа и по света. Независимо от формите на изразяване, пропагандата остава един от стожерите в културната политика на тоталитарната държава през целия социалистически период.
