Подова мозайка с изображение на менора
от антична синагога във Филипопол(съвременен Пловдив), III – IV в.
Регионален археологически музей – Пловдив
Фотография: Антон Чалъков. Изображението се публикува със съгласието на Регионален археологически музей – Пловдив
Освен впечатляващите мозайки на жилищни сгради през римския и късноримския период в България е запазена и една мозайка с изображение на юдейски седмосвещник (менора), палмова клонка (лулаб) и дарителски надписи, разкриваща религиозното многообразие в античния Филипопол. Тя, подобно на мозайка „Нарцис”, е разкрита през 80-те години на ХХ в. по време на спасителни проучвания на територията на римския Филипопол. Украсявала е пода на антична синагога през втората половина на III и началото на IV в. Изложена е в Регионалния археологически музей – Пловдив. Това произведение на изкуството разказва за периодите на религиозна толерантност в Римската империя. То е и едно от най-ранните свидетелства за присъствието на юдаизма на територията на днешна България и най-ранната запазена мозайка с безспорно религиозно съдържание.
НАУЧИ ПОВЕЧЕ ЗА ЕВРЕЙСКАТА КУЛТУРА ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ
Кога първите еврейски общности са се заселили тук, не знаем, но имаме свидетелства за тяхното присъствие още през II в. от н.е. Налагането на християнството като единствена религия на Източната римска империя през ІV – V в. маргинализира юдаизма. Историческите извори през следващите векове са оскъдни относно съдбата на еврейските общности по тези земи, но е известно, че техни представители се включват по един или друг начин в обществения и религиозния живот на средновековна България и Византия в периода VІІ – ХІV в. След завладяването на тези държави от османците до средата на ХV в. нова вълна еврейски, предимно сефарадски общности, намират убежище в пределите на съвременна България от гоненията в останалите части на Европа. Те развиват безпрепятствено своята самобитна култура и в рамките на модерната българска държава след освобождението от османците през 1878 г. чак до 40-те години на ХХ в. По времето на Втората световна война България е съюзник на нацистка Германия, но въпреки това отказва да екстрадира еврейските поданици от своята територия до лагерите на смъртта. България и Дания са единствените европейски държави, въвлечени във войната, чието еврейско население е спасено от Холокоста. След създаването на държавата Израел през 1948 г. много от българските евреи се преселват там, но и днес еврейското малцинство представлява една от активните и добре интегрирани етнически групи в съвременното българското общество.
Регионален археологически музей – Пловдив е една от най-старите културни институции в България. Тя се намира в град с хилядолетна история, наследник на един от големите и значими антични градове на Балканския полуостров – Филипопол. Музеят е официално открит през 1882 г., като неговото развитие преминава през няколко етапа до окончателното му обособяване като изключително археологически през 1920 година. Той притежава една от най-богатите археологически колекции в страната, съдържаща близо 100 хиляди експоната – произведения на човешкото изкуство и бит, свързани с историята на Пловдивска област и град Пловдив.
