Куполна мозайка с изображение на Христос Вседържител над царските тронове

Мозайката с изображение на благославящия Христос Вседържител се намира в купола на балдахина над троновете на българското царско семейство в катедралата „Св. Александър Невски“. Тя е част от изключително богатата украса на съборния храм на Българската православна църква. Сградата е била за близо век най-големият действащ православен храм в Югоизточна Европа. Представлява кръстокуполна църква в неовизантийски стил, популярен в Източна Европа в края на ХІХ век, доминирана от позлатен централен купол. Замислена е да бъде символ на благодарност към руския цар Александър ІІ – освободител на България от османско владичество, и затова е посветена на неговия светец покровител св. Александър Невски. Проектът за нея е дело на руския архитект проф. Александър Померанцев (1848 – 1918). Основният камък е положен на 19 февруари 1882 г., строежът завършва през 1912 г., а официалното ѝ освещаване е през 1924 г. В подземния етаж на храма се намира крипта, в която е трябвало да бъдат погребани българските монарси. По стечение на историческите обстоятелства нито един от тях не е погребан там и в нея днес се помещава разделът за християнско изкуство на Националната художествена галерия в София.

Голяма част от декорацията на храма е изпълнена от български и руски художници, сред които са Виктор Васнецов, Василий Савински, Антон Митов, Иван Мърквичка, Александър Кисельов, Николай Бруни, Август Розентал и др. По-голямата част от стените във вътрешността на храма са заети от стенописи, но по фасадите доминира пластичната и мозаечната украса. В арките над девет входа на храма са поставени мозаечни икони, а високо над централния вход, под камбанарията, се намира патронната мозаечна икона на св. Александър Невски. Мозайките на катедралата, изработени в началото на ХХ в., са измежду първите образци на модерното българско мозаечно изкуство.