Стенна фасадна мозайка с изображение на Св. Петка

над входа на криптата в
Софийската катедрала,
началото на ХХ в.

Стенна фасадна мозайка с изображение на Св. Петка над входа на криптата в Софийската катедрала. Фотография: Антон Чалъков

Света Петка е обща православна светица и една от покровителките на България. Нейното мозаечно изображение заема място на фасадата на катедралата „Св. Александър Невски, над входа на криптата. Тя е част от изключително богатата украса на съборния храм на Българската православна църква. Сградата е била за близо век най-големият действащ православен храм в Югоизточна Европа. Представлява кръстокуполна църква в неовизантийски стил популярен в Източна Европа в края на ХІХ век, доминирана от позлатен централен купол. Замислена е да бъде символ на благодарност към руския цар Александър ІІ – освободител на България от османско владичество, и затова е посветена на неговия светец покровител св. Александър Невски. Проектът за нея е дело на руския архитект проф. Александър Померанцев (1848 – 1918). Основният камък е положен на 19 февруари 1882 г., строежът завършва през 1912 г., а официалното ѝ освещаване е през 1924 г. В подземния етаж на храма се намира крипта, в която е трябвало да бъдат погребани българските монарси. По стечение на историческите обстоятелства нито един от тях не е погребан там и в нея днес се помещава разделът за християнско изкуство на Националната художествена галерия в София.

Голяма част от декорацията на храма е изпълнена от български и руски художници, сред които са Виктор Васнецов, Василий Савински, Антон Митов, Иван Мърквичка, Александър Кисельов, Николай Бруни, Август Розентал и др. По-голямата част от стените във вътрешността на храма са заети от стенописи, но по фасадите доминира пластичната и мозаечната украса. В арките над девет входа на храма са поставени мозаечни икони, между които е и тази на св. Петка, а високо над централния вход, под камбанарията, се намира патронната мозаечна икона на св. Александър Невски. Мозайките на катедралата, изработени в началото на ХХ в., са измежду първите образци на модерното българско мозаечно изкуство. Тези по фасадата са пострадали при бомбардировките над София по време на Втората световна война, но са възстановени впоследствие.