Детайл от стенна интериорна мозайка „Темида“,
1941 г., автор Иван Пенков
Съдебна палата, София
Фотография: Антон Чалъков. Апелативен съд – София е предоставил достъп и съгласие за заснемане на изображението.
Мозайката „Темида“ е създадена по проект на Иван Пенков, като работата по нея е изпълнена от берлинската фирма „Август Вагнер“ между 1939 г. и 1941 г. За център на композицията авторът избира алегоричната фигура на Темида – гръцката богиня на правосъдието, божествения ред и законността. Тя е изобразена с разпознаваеми символи – жена с превръзка на очите, която държи везни в едната си ръка и меч в другата. Фигурата на Темида е фланкирана от два лъва, а на заден план е разположена крепост, символ на средновековната българска държава. Поставянето на мозайката в стенна ниша създава усещане за пространственост и интегрира още по-добре произведението в архитектурната среда. Фонът е златен, което засилва впечатлението за вечност и вездесъщност.
Мозайката е част от цялостното решение за декориране на софийската съдебна палата, която представлява цял монументален ансамбъл, върху който работят художниците Дечко Узунов и Иван Пенков. Проектът за построяването на Съдебната палата има дълга история – строежът започва през 1929 г., а сградата е официално открита през 1941 г., но първите проекти за нея датират още от 1914 г. Те не се осъществяват поради нестабилната политическа и военна ситуация в страната. През 30-те години на ХХ век България е в икономически и културен подем, който съвпада с широкото навлизане на стила на модернизма в архитектурата и интериора.
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА МОДЕРНИЗМА В БЪЛГАРСКАТА АРХИТЕКТУРА МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ
Периодът между двете световни войни е изключително интересен и динамичен за художествения живот в България. Процесите в архитектурата оказват неизменно влияние върху спецификата на мозайките като част от монументалната декорация. Българският ранен модернизъм в архитектурата представлява сложна смесица от стилове и нагласи. Междувоенният период съчетава влечението към родното и интереса към европейското. До Първата световна война навлизането на европейски влияния става главно чрез заемане и адаптиране на образци, чрез съвместна работа на чуждестранни и български архитекти. След 1918 г. в страната вече работят български архитекти и дизайнери, завършили образованието си в чужбина, и те напълно синхронизират ритъма и естетиката на художествения живот с европейските. По това време в облика на българската архитектура паралелно съжителстват влияния от късния сецесион и ар деко, но от 30-те години на ХХ в. естетиката на модернизма трайно доминира. Проявленията на ранния модернизъм в България са повлияни повече от стила Баухаус (изчистени обеми, пределна функционалност, модерни материали) и по-слабо от конструктивизма (технологични иновации и подчертана геометризация) и експресионизма (биоморфни, динамично-емоционални форми). Новите тенденции в архитектурата рефлектират и върху стенно-монументална украса, чиито теми са свързани предимно с българската национална идентичност. Засилва се интересът към нови материали и технологии. Докато стенната живопис намира приложение и в частни домове, мозаечната декорация е използвана главно в големите обществени сгради.
