Детайл от втория мозаечен под на Епископската базилика
на Филипопол (съвременен Пловдив), V – VI в.
Епископска базилика на Филипопол, Общински институт „Старинен Пловдив“
Фотография: Антон Чалъков. Изображението се публикува със съгласието на Общински институт „Старинен Пловдив“.
Най-представителният паметник с мозайки от римския Филипопол (днешен Пловдив) е т.нар. „Голяма базилика“, днес известна като „Епископската базилика“. Тя впечатлява със своя мащаб и 2000 кв. м. площ, покрита с мозайки, но също така е и ценен източник на информация за ранното християнство във Филипопол и подобно на мозайката с менора, представена в настоящата изложба, е свидетелство за многообразието на религиозния живот на града през Античността. Базиликата е един от най-големите раннохристиянски храмове в Югоизточна Европа, изградена през ІV в. върху развалините на антична сграда. През VІ в. е изоставена вероятно след разрушително земетресение. На нейно място през Х – ХII в. е съществувала малка църква с християнски некропол.
Както и другите обекти с мозайки от Пловдив, базиликата е открита при спасителни разкопки през 80-те години на ХХ век, като в процеса на работа археолозите разкриват два мозаечни пода един върху друг, построени в различни периоди. Ръководители на проучванията са пловдивските археолози Елена Кесякова и Жени Танкова. Първият мозаечен под е изграден поетапно между средата на IV и първата половина на V в. иИ изобразява полихромни фигурални мозайки, сред които и изображение на евхаристийна сцена и дарителски надпис на гръцки, съобщаващ името на филипополския епископ, по чието време е създадена мозайката. Тези мозайки са изпълнени в техниката opus tesselatum. При изпълнението на проекта за консервация, реставрация и експониране на мозайките в базиликата, започнал през 2015 г., са запазени различните деформации в мозаечния под, причинени от сляганията на земната основа и некачествения хоросан. Това решение е съобразено със съвременните практики в консервацията обектът да запази максимално своята автентичност.
Вторият мозаечен под е положен през втората половина на V – началото на VI в. и изобразява най-вече птици, като може би най-известната сцена е т.нар. „Извор на живота“: два пауна, приведени към фонтан с бликаща вода и втора двойка птици пред него. Техниката на изпълнение отново е opus tessellatum, с изключение на мозайката в презвитерия, където са използвани плочи с различни геометрични форми, или т.нар. opus sectile. По време на консервационните дейности вторият мозаечен под е вдигнат и експониран на втория етаж от двуетажната защитна сграда, превърната в музеен център.
Епископска базилика на Филипопол
Обектът е част от серийната културна ценност „Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, римска провинция Тракия“ заедно с „Късноантична сграда Ирини от Филипопол“ и „Малката базилика от Филипопол“. През 2018 г. те са вписани в Индикативния списък на ЮНЕСКО за значими природни и културни обекти.
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА ОПАЗВАНЕТО НА МОЗАЙКИ В БЪЛГАРИЯ
Изключителният пример на „Епископската базилика“ впечатлява не само с атрактивното представяне на античните мозайки, но и с професионалното изпълнение на консервационните дейности. Консервацията и реставрацията на антични мозайки в Пловдив започва активно през 80-те г. на XX в. във връзка с реконструкция на централната градска част, когато са разкрити множество обекти с мозаечни подове – някои от тях представени в настоящата изложба. Реставрацията е възложена на специализиран екип на Националния институт за паметници на културата, базиран в Пловдив. Голяма част от разкритите мозайки са отделени от терена и пренесени на нови основи, а други са запазени на място – in situ. Международната практика в областта на реставрацията на мозайки през последните години показва, че мозаечните подове е добре да бъдат запазени и експонирани in situ. Това се прави с цел максималното запазване на тяхната автентичност, целостта на археологическия обект, както и на следите и деформациите, оставени от времето.
През последните 20 години в град Пловдив са реализирани три големи проекта, свързани с консервацията, реставрацията и експонирането на обекти с антични мозайки и интегрирането им в съвременната градска среда. Това са вече споменатите „Късноантична сграда Ирини от Филипопол“, „Малката базилика от Филипопол“ и „Епископската базилика на Филипопол“, реставрирани и експонирани благодарение на публично-частното партньорство между Община Пловдив, фондация „Америка за България“ и Посланическия фонд за опазване на културното наследство на САЩ.
Опазването на античните подови мозайки в България има доста по-дълга история. Тя започва в далечната 1893 г., когато са извършени първите археологически проучвания на базиликата „Св. София“ в София. Оттогава до днес на територията на съвременна България са разкрити и реставрирани множество антични подови мозайки, украсявали обществени сгради, градски домове и вили. През годините са прилагани различни подходи за тяхното опазване. Известни са случаи на повторно засипване, представяне in situ, изграждане на защитни постройки, вдигане и пренасяне върху нова основа, както и експониране в музейна среда. През ХІХ и ХХ в. обичайна практика е откритите при археологически разкопки мозайки да бъдат демонтирани и пренасяни на нова основа, независимо дали ще бъдат излагани в музеи, или върнати обратно на място. Тази тенденция се наблюдава не само в България, но и в международен план и води до сериозно влошаване на състоянието на разкритите мозайки при отделянето им от археологическия контекст на сградите, към които принадлежат, както и загуба на части от тях.
Опазването на съвременните мозайки (ХХ в.) е сравнително нова насока в работата на българските специалисти. Най-мащабният проект в тази област е консервацията на мозайките в паметник „Бузлуджа“ от фондация „Проект Бузлуджа“ с международен екип от реставратори в периода 2020 – 2022 г.
